Page 331 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ОВЧАРКА

Елза се огледа. Малко хора бяха останали около нея –

Тихомир, Яблена, Веката, Станка и Цецка.
После Елза добави:
– Преди няколко дни Лиляна и Златан се сгодиха. Ще
се женят. А ако Златан разбере какви ги говориш, сватба
май няма да има!

Елза явно не бе забелязала Златан, който бе в мрака –
под сянката на върбата, далеч от хората. Не знаеше, че той
е там и я чува. И Тихомир не знаеше.
Ето тогава конят-сърце започна да тъпче на едно място,

да пръхти и да цвили. И когато излезе от сянката на върбата,
луната изгря, та Вита видя колко разгневено изглеждаше
животното и колко спокоен седеше Златан. Спокоен, без да
помръдва. Сякаш мъртъв.

Черният кон-сърце продължаваше ядосано да подскача
и пръхти, а Веката вече довършваше своята песен.
И тя завършваше ето как:
– И ти ли се надаш, бабо,

Баницу да месиш?
Баницу да месиш, бабо,
Със шугаве рукье?
И ти ли се надаш,бабо,
Кума да дочекаш?

Кума да дочекаш, бабо,
Кокошку да кольеш, бабо,
С дърльавете очи?

329