Page 326 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

Нощ е, остава и ние да се загубим сега… Ще се повъртим

около Драговци, ще повикаме, пък белким намерим Крума.
– Добре тогава.
Така след малко Ефтим и Пламен се изгубиха в мрака.
Луната я бяха закрили облаците.
Тихомир – също като Ефтим, нямаше овце и не заради

тях остана на мегдана и сред тълпата. И баба Вита забеляза,
че Тихомир се смееше тихо, та го попита:
– Какво толкова смешно има бе, Тихомире? Нали си
голям приятел с Крума? Ти се смееш тука, а на него кой знае

какво му се е случило!
– Аз знам, бабо Вите – усмихна се Тихомир.
Настана тишина. Види се, всички наостриха уши да
чуят, но Тихомир също мълчеше.

– Говори, де! – обади се след малко някой от тълпата.
– Говори, щом знаеш!
– Само на вас, дето сте тука, ли липсват овце, бе? –
попита Кольо.

– Не, не. И на баба Елза липсват, ама я няма още – от-
говори Борко.
– Тихо там! – скара се Яблена. – Сега Тихомир говори!
И като се приближи още повече до младия Тихомир,
каза му:

– Говори, сине, говори. Слушаме те…
– Слушаме, слушаме – зашепна тълпата.
Тихомир се засмя, сетне заговори:

324