Page 321 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ОВЧАРКА

Тогава Стоименка му се скара:

– Мълчи, Века! Казах ти аз да не пееш много такива
песни, че накрая стават истина. Цял ден това пееш и сега
гледай какво стана…
Чул тия думи, Пламеновият син – Иван, каза:
– Ей, Века! Вземи изпей някоя хубава песен за това

как са се върнали овцете, Века!
Хората се засмяха, а Веката каза, че такава песен няма.
Тогава от долната махала на селото, откъдето се очак-
ваше да дойдат овцете, се дочуха виковете на деца:

– Идат! Идат овцете!
После камбанен звън в далечината. След това тълпата:
– Разгеле! Най-сетне!... Слава Богу!
И всички почнаха да се разотиват.

А Вита погледна към сянката на върбата, където стоеше
Златан с коня си и му рече (а сякаш говореше на сянката):
– Златане, иди с коня да отвориш портата на овцете, че
по-бърз си от мене.

Без пришпорване Златановият черен кон-сърце понесе
ездача към къщата на баба Вита. И понеже жената се дви-
жеше бавно, само след няколко мига тя остана единствената
на мегдана на селото, която имаше и чакаше овце. Сега
около нея останаха такива като Веката, Станка и Цецка, ко-

ито не бързаха да си ходят.
Вита продължаваше да чува как хората се изпращат:
– Айде! Живи и здрави! Лека нощ…

319