Page 316 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

– Деца нямаш, сине. Не знаеш как се гледа човешко

дете – каза Вита.
После добави:
– За овцете, за овцете кажи!
И Златан каза:
– Преди Селище седях дълго време. Овце ни от Дра-

говци, ни от Бутроинци, ни отникъде не видях да идат. Ре-
кох си, че Крума по-рано ги е докарал.
Селище бе стара махала, която се намираше между
Мисловщица и Филиповци. Пътят между тия села мина-

ваше високо над река Клисура, та оттам на север се виждаха
полетата, където най-често пасеше стадото.

Вита каза:
– Ще рече, сега не се знае къде е стадото.
Златан добави:
– И на пътя не се виждаше…
– Лошо е това, лошо. Ела, да идем да видим какво
става.

Слънцето отдавна вече се беше скрило. Показваха се
първите звезди, които, види се, тая вечер нямаше да са
много по небето, понеже ето, и луната изгряваше – червена
и цяла. И баба Вита си помисли, че това е добре, понеже
щеше да осветява селото и пътя ѝ. Тя бе готова цяла нощ да

чака стадото, защото щом Златан не го бе видял, то значи
бе далеч и нямаше скоро да се върне.

314