Page 313 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ОВЧАРКА

II

Бяха минали три години от оная прохладна майска ве-
чер, когато баба Вита седеше сама на пейката и вече започ-
ваше да се тревожи, че овцете още ги няма.
Не беше стара Вита, ала преди време беше счупила
крак и сега мъчно вървеше, подпирайки се на тояжка. Ето

затова тя не ходеше да посреща трите си овце, пък и други
от махалата ходеха, та животните ѝ се прибираха заедно с
тях.

И сега баба Вита седеше сама на пейката пред двора на
къщата си и се притесняваше, защото вече се стъмваше и до
ушите ѝ стигаха само песните на щурците, а време беше и
камбаненият звън на стадото да се чуе.
След още някоя минута обаче дочу конски тропот. Чу

го и разбра, че внук ѝ Златан наближава. Идеше с коня си
от Мисловщица – селото, което се намираше на юг от Фи-
липовци.

Чу го, но още не го виждаше.
Преди години Вита се ожени в Мисловщица, но по него
време живееше във Филиповци. Сега в Мисловщица рас-
тяха внуците ѝ, сред които и Златан.
Златан от малък все около конете се въртеше и с тях си

играеше вместо с другите деца. Грижеше се за тях повече,
отколкото за братята си и след като един ден се качи на
гърба на коня, започна да слиза толкова рядко от него, че

311