Page 309 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ОКОТО НА ВЪЛКА

свързана и тая на Кръстан. Вълкът щеше да умре, а с него –

и войводата. И Вълкадин не знаеше, но и любовта на Кара
Фейзи към дъщеря му Азра помогна за това Кръстан и хо-
рата му да се измъкнат от гората невредими. Понеже ако не
бе тая любов, която агата изпитваше към дъщеря си, той
щеше да запали веднага старата дъбрава и в нея щяха да из-

горят всички хайдути и таксидиоти, намиращи се по него
време в манастира „Свети Мина“. И също: ако не беше тая
любов на Кара Фейзи, кърджалията нямаше да жертва тол-
кова много, за да спаси една само кобила, която бе послед-

ното нещо, останало му от любимата му дъщеря.
Да, нищо от това, което стана, не бе случайно. Но то
нямаше как да стане, ако не бе любовта на хората.
С тия мисли Вълкадин напусна скрипториума. Излезе

отново на двора. Вдиша дълбоко, та чистият и студен въз-
дух изпълни дробовете му. Сетне стори нещо, на което
Кръстан го бе учил преди години. Събра шепите си и допря
долните си устни до палците. И като духна между пръстите

си, въздухът мина през шепите му, та произведе звук, на-
помнящ пролетна песен на птица.
Песента се понесе в гората. Ехото я повтори няколко
пъти. Сетне настана тишина, която трая само няколко мига.
Понеже от далечните краища на стария дъбов лес, пок-

рит с дълбок сняг, отговори друга птича песен.

КРАЙ

307