Page 304 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

Сега навярно разбираш защо я пазех толкова много. И защо

рискувах толкова много заради нея.
Погледът на Аслан се спря на окървавената риза на
агата. В корема му зееше рана, предизвикана от забит в нея
куршум. Види се, когато Аслан бе стрелял по него на ход-
ника в манастира, все пак бе успял да го рани смъртоносно.

И с право си помисли, че сам агата предусещаше вече приб-
лижаващата го смърт.
Кара Фейзи каза още на Аслан:
– Скоро вече няма да мога да се грижа и за Кохейлан.

Оставям я на теб. Ти най-добре ще я опазиш. Както я пазеше
и досега.
Казал тия думи, Кара Фейзи седна на земята и облегна
гърба си на една скала. И затвори очите си завинаги.

Аслан остана сам с бялата кобила.

ЯНА
Яна шеташе на двора, когато мъжът ѝ влезе изненад-

ващо през портите, яхнал бяла кобила.
Яна беше виждала вече това животно. Знаеше, че е ко-
билата на Кара Фейзи.
Сега обаче кърджалийският главатар го нямаше. Но
Яна не пита за него. Друго пита мъжа си:

– Какво ти е станало? Каква е тая рана?
Аслан бе уплашен. Тялото му трепереше. Нещо ужасно
се бе случило.

302