Page 303 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ОКОТО НА ВЪЛКА

Вихра я наричаха. Тя беше жена на Боян – пандурът на ма-

настира… Заведох Азра при Вихра. И Вихра спаси живота
ѝ. След това разреших църковните служби във владенията
си. Не само спрях набезите над манастира, но и го защита-
вах. Бранех го. Никой не разбираше причината за това… За-
това и не позволих на хората си да запалят веднага гората,

в която се намира светата обител. Затова и дадох на Боян и
хайдутите трите дни… Но Вихра предрече още тогава сама
бъдещето си. Нейните сили по него време я напускаха.
Каза, че сянката ѝ е вградена в каменен мост и скоро вече

няма да е сред живите. И още ми предрече, че след някое
време Азра отново ще заболее, но тогава вече няма да има
кой да ѝ помогне. Така и стана. Няколко години по-късно
Азра бе обзета от друга треска, която не пощади живота ѝ.

Вихра вече я нямаше, та да ѝ помогне.
Аслан усещаше, че няма да може още дълго да се за-
държи на тая скала. Ръката му се изморяваше. И сам не раз-
бираше защо Кара Фейзи, вместо да го убие направо, му

разказваше историята за дъщеря си.
Неочаквано обаче кърджалийският главатар се наведе
и подаде ръка на Аслан, та го изтегли от пропастта и му по-
могна да си стъпи отново на крака. Сетне му каза още:
– Кохейлан – кобилата, за която ти толкова дълго

време се грижеше, беше любимата кобила на Азра. Тая ко-
била е единственото нещо, което ми остана от дъщеря ми…

301