Page 298 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

Дълги години сърцето на Аслан бе разкъсвано от вина за-

ради това, което той стори преди години на тоя вълк. Заради
болката, която му причини. Но сега, като го гледаше, си
мислеше, че Едноокия му е простил стореното, та затова му
помага.
То не бе така, но Аслан нямаше как да знае, че в тялото

на Едноокия тая нощ за последен път преди края на Въл-
чите празници се бе вселила душата на Кръстан войвода. И
Кръстан, който направляваше тялото на вълка, помагаше
сега на Аслан, който съвсем наскоро, спасявайки Едноокия,

спаси и войводата.
Чуха се стъпки – останалите кърджалии идеха да про-
верят какво се бе случило.
Затова Аслан побърза да се скрие в друга една одая.

Едноокия го последва.

КАРА ФЕЙЗИ
Кара Фейзи стоеше над безжизненото тяло на Ахме-

доглу Хасан. Нямаше и съмнение, че кърджалията е разкъ-
сан от челюстите на вълка. Агата забеляза и притеснението,
изписало се на лицата на Метин, Кемал, Нурхан и Омер.
Види се, трябваше да бъдат нащрек не само за криещия
се в одаите на манастира Аслан, но и за вълка.

296