Page 295 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ОКОТО НА ВЪЛКА

– Нали знаеш, че всичко това стана заради тебе, Ас-

лане?
Аслан се обърна и побягна обратно към светата обител
и влезе в двора му. След него, извадили ятагани и ножове,
хукнаха Нурхан, Кемал, Метин, Ахмедоглу Хасан и Омер.
Кара Фейзи яхна бялата си кобила и като я пришпори, изп-

ревари останалите кърджалии и с нея първи влезе в двора
на „Свети Мина“.
Там – в двора, цареше злокобна тишина, нарушавана
единствено от грохота на реката, който идеше отвъд сте-

ните на манастира и който се чуваше приглушено. Тиши-
ната нарушаваха също и клоните на ореха и открехнатите
врати и кепенци на празните одаи, които от време на време
биваха полюшвани от вятъра. Също така се чуваше клоко-

ченето на водата, която течеше от аязмото.
Но манастирът бе пуст. Потънал в задушлив дим.
И от Аслан нямаше и следа.
Всичко това караше Кара Фейзи да бъде извънредно

предпазлив.
Той слезе от гърба на Кохейлан. Върза поводите ѝ за
ствола на стария орех. И отиде към параклиса, който се на-
мираше близо до вековното дърво и чиято врата сега зееше
открехната.

Влезе вътре. Но в параклиса нямаше никой. Догаряха
само няколко свещи – мъждукащата им светлина огряваше
иконите на Свети Мина.

293