Page 296 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

Вътре в храма Кара Фейзи долови миризмата на восък

и тамян, примесена обаче с друга една такава. В параклиса
сякаш доскоро бе имало животно.
Миг по-късно Кара Фейзи дочу отчаян и изпълнен с
ужас вик, идещ отвън. И разпозна гласа на Ахмедоглу Ха-
сан.

Чул виковете му, агата побърза да напусне параклиса.
Отново излезе на двора. Тогава погледът му се спря на тя-
лото на Ахмедоглу Хасан, което лежеше безжизнено, раз-
покъсано и окървавено на първия ходник на манастира –

кървите му се стичаха по дървения под.
Нухран, Кемал, Метин и Омер, които досега, види се,
бяха претърсвали одаите на манастира, също бяха чули ви-
ковете, та и те се стекоха около тялото на Ахмедоглу Хасан.

Няколко мига по-сетне от една одаите се разнесе дълъг
и протяжен вълчи вой.

АСЛАН

Първото нещо, което Аслан стори, след като се върна
обратно в двора на манастира, подгонен от Кара Фейзи и
петимата кърджалии, бе да отиде в параклиса на светата
обител, където за последно бе оставил ранения вълк. Тряб-
ваше да вземе тялото му, та да го защити. Не можеше да го

остави просто така.
Аслан обаче завари вратата на храма открехната, а
храма – празен. Едноокия го нямаше.

294