Page 291 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ОКОТО НА ВЪЛКА

– Трябва да вървим – рече Кръстан войвода на Вълка-

дин и хората си и в гласа му се долавяше скръбта, обзела
сърцето му.
Обърнаха се и тръгнаха на изток – през стихващия по-
жар и между овъглените дънери на старите дъбове, оста-
вяйки зад себе си реката и хилядите кърджалии на отсрещ-

ния бряг.
И докато вървеше, Вълкадин си мислеше отново за ду-
мите на Боян и за прочетеното от него Първо послание на
апостол Павел – за това как нищо на тоя свят не бе слу-

чайно. Всичко имаше своята цел. И ето, сега Вълкадин си
мислеше, че ако не бе Боян, тоя втори мост, в който старе-
цът в продължение на години бе градил сянката си, нямаше
да го има изобщо. Кръстан, хайдутите и таксидиотите ня-

маше да могат да минат по него, та да спасят животите си.
И също: ако тоя мост бе изграден не от нявга слепия Боян,
несъумял да вгради сам сянката си в него, а от някой друг
умел майстор, навярно нямаше да се срути. Щеше да устои

на течението на реката – подобно моста, в който бе вградена
сянката на Вихра. А ако не бе мостът на Вихра, изобщо ня-
маше да го има мостът на Боян.
Такива мисли бяха обзели ума на Вълкадин, когато
малко преди залез слънце заедно с Кръстан и хората му на-

пусна стария дъбов лес. Повечето от пламъците в източния
край на гората вече бяха угаснали.

289