Page 288 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

– Иди си с мир, ага!

Кара Фейзи не отвърна на тия думи на Боян. Повече
нищо не му каза. Само пришпори коня си.
Черният жребец изпръхтя силно и сетне полетя напред.
Слезе от моста на Вихра и като прекоси и острова, скочи на
отсрещния мост, на който бяха Боян и Кохейлан. Няколко

камъка се срутиха от колоните на съоръжението. Основите
му затрепериха още по-силно – като на животно, напрег-
нало мускулите си.
Черният жребец, язден от Кара Фейзи, и бялата кобила,

яздена от Боян, се изправиха. Застанаха на задните си крака
и започнаха да се хапят и ритат. Агата извади ятагана си и
с него се опита да посече стария пандур. Последният обаче
отби атаката му с дряновата си тояга.

Дълго време ездачите мереха силите си. Кохейлан на
няколко пъти успя да повали черния жребец, който със
страшна сила се стоварваше на моста, разклащайки още по-
вече основите му. При всяко падане на коня от стълбовете

на съоръжението се откъсваха каменни блокове. Кара
Фейзи успяваше да се задържи на гърба му и пришпорвайки
го, го караше да се изправя възможно най-бързо отново на
краката си. Обзет от дива ярост, агата се опитваше да над-
вие Боян. Ала не можеше.

А мостът продължаваше да се руши.

286