Page 283 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ОКОТО НА ВЪЛКА

И докато Кара Фейзи наблюдаваше тия виещи се пла-

мъци, му се стори, че вижда как придобиват формата на ог-
ромни, разярени огнени вълци, които тичат сред гората.
– Тръгваме след тях – рече Кара Фейзи на Ахмедоглу
Хасан.

ВЪЛКАДИН
Яхнал бялата кобила на Кара Фейзи, Боян водеше Кръс-
тан и хайдутите му на изток – към пожара и двата каменни
моста.

Дъждът, който се сипеше от небесата, пречеше на Въл-
кадин да вижда добре – водните пръски го заливаха и уд-
ряха в лицето. Земята под нозете му кипеше. Калта сякаш
извираше от земята, смесвайки се с дъбовата шума и пра-

вейки придвижването в леса трудно.
Вълкадин гледаше възвърналия си зрението Боян,
който яздеше пред него. В едната си ръка старецът стис-
каше здраво юздите на Кохейлан, а в другата – дряновата

си тояга.
И като го гледаше, Вълкадин отново се сети за истори-
ята за Самсон. Понеже ето, и Боян – също като Самсон, бе
загубил зрението си, което обаче в залеза на живота му му
бе върнато от Бога, та да може да изпълни това, за което е

бил пратен на тоя свят.
Преполовяваше пладне, когато стигнаха мястото, на
което се издигаха двата каменни моста – тоя, в който бе

281