Page 279 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ОКОТО НА ВЪЛКА

Войводата успя да обезоръжи агата – ятаганът му по-

летя надалеч, та го повали на земята. Сега Кара Фейзи ле-
жеше проснат и в краката на стисналия своя каракулак
Кръстан.
Войводата бе готов да погуби най-сетне главатаря на
кърджалиите. Но тогава стана нещо, което спря ръката му и

на което не можеше да повярва.
– Не го прави, Кръстане – беше гласът на Боян.
Ръката на пандура хвана десницата на Кръстан, която
стискаше каракулака и която се готвеше да отнеме живота

на Кара Фейзи. И войводата, като се обърна, срещна пог-
леда на Боян, та разбра, че зрението на стареца се бе въз-
върнало.
Кръстан се взираше в очите му – в тях се четеше спо-

койствие. Като че старецът не бе изненадан от случилото
му се. Сякаш бе очаквал то да стане. Възвърнал зрението
си, сега Боян стоеше здраво и уверено на краката си. Като
че бе човек, възкръснал от мъртвите.

Боян каза още на Кръстан:
– Пощади живота на агата. Погубиш ли го сега, ще по-
гинат и хората ти. Довери ми се, Кръстане. И да отнемеш
живота му, не ще надвиеш останалите кърджалии. То е все
едно да отрежеш малкия пръст на огромен звяр.

Кръстан се огледа. Наистина кърджалиите все още
имаха числено превъзходство и хайдутите вече не можеха
да ги победят.

277