Page 276 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

бяха толкова бързи и неприсъщи на човек на неговата въз-

раст, че изглеждаше сякаш тоя мъж се бие на с един, а с пет
ятагана. Сам Стойко едва съумяваше да проследи острието,
та да го отблъсне с тоягата си. За миг през главата му мина
мисълта, че наистина не ще надвие кърджалията. И тая ми-
съл прокара в сърцето му панически страх, че ще допусне

смъртта на Вълкадин, Боян и Кръстан.
Страхът сломи духа и тялото на Стойко Глог.
Той изпусна дряновата си тояга. Кара Фейзи веднага се
възползва от открилата му се възможност да повали съпер-

ника си, та със страшна сила прониза тялото на стария так-
сидиот.
Щом агата извади отново острието си от тялото му,
Стойко усети как устата му се изпълва с кърви. Той падна

първо на колене. Ала събра сили и се обърна към Боян, Въл-
кадин и Кръстан.
И рече:
– Прощавай, Бояне.

Силите и животът напуснаха тялото на Стойто Глог. И
той падна мъртъв на земята и в краката на Кара Фейзи.

КАРА ФЕЙЗИ
Старият хайдутин лежеше вече мъртъв в краката на

Кара Фейзи.
Сега вече нищо не можеше да спре агата. Пред него
стояха Боян, яхнал Кохейлан, едно малко чернокосо момче

274