Page 271 - "Вълчи разкази" – Васил Попов
P. 271
ОКОТО НА ВЪЛКА
– Помогни ми да отида при тая, която обичам. Където
и да е тя.
Боян застана в средата на пресъхналото корито. И Въл-
кадин – със сълзи на очи, стори това, което слепецът го по-
моли. Измери сянката му с червения конец, отряза го и го
постави под един от камъните на моста.
Сетне последваха останалите.
Стойко Глог и Кръстан продължиха да ги водят на за-
пад – към Дълбоки дол.
КАРА ФЕЙЗИ
На разсъмване Кара Фейзи събра хората си на полето,
което се намираше досами западния край на леса, и яхна че-
рен жребец.
Гората пред него мъчно се виждаше, понеже бе забу-
лена в гъста мъгла. Останалите кърджалии също се метнаха
на конете си. Както животните, така и хората пазеха ти-
шина. Цареше тягостно настроение. По всичко личеше, че
Кара Фейзи бе единственият, който нямаше търпение да
влезе в гората.
А от нея по някое време се понесе продължително и ви-
соко цвилене. Ехото го повтори няколко пъти. Като го чу,
агата веднага разпозна Кохейлан.
Даде знак на хората си. И всички навлязоха в гората,
яздейки в тая посока, откъдето идеше цвиленето на коби-
лата.
269
