Page 267 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ОКОТО НА ВЪЛКА

– Това е капан. И ти го знаеш – рече му Али бег.

– Възможно е – не отрече Ерджан.
– Баща ми също го знае. Но съвсем съзнателно ще
вкара всички ни в тоя капан. И то заради една кобила.
Ерджан само рече:
– Казах, каквото имах да казвам – и се обърна.

Понечи да се качи обратно на коня си. Но не успя.
Понеже Али бег извади ножа си и го заби дълбоко в
гърба на Ерджан. И докато оня все още дишаше, Али бег му
каза:

– Аз тая заповед няма да я изпълня. Не си бил тук. Не
съм разбрал нищо. Вчера агата каза да запалим гората. И ще
я запалим.

ВЪЛКАДИН
Утрото на десетия и предпоследен ден от Вълчите праз-
ници бе обгърнато в мъгла, която само на места бавно за-
почваше да се разпокъсва.

Когато се развидели достатъчно, всички се събраха в
двора на манастира. Таксидиотите и хайдутите бяха пригот-
вили оръжията си. Стискаха дрянови тояги, лъкове, кол-
чани със стрели и каракулаци. Само братята Живко и Вели-
зар бяха подготвили в силяхите си и по няколко заредени

кремъчни пищова. Сам Стойко Глог ги забеляза, та отиде
при тях и им каза:

265