Page 265 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ОКОТО НА ВЪЛКА

– Ще открадна кобилата му и ще я доведа тук. Кара

Фейзи никога не би запалил гората, в която се намира лю-
бимата му кобила.
– Ще те усетят.
– Всички там ме знаят – рече Аслан. – Няма да се
усъмнят в мене. А и кучетата ме обичат. Ни ще ме лаят, ни

нищо. Не го ли сторя аз, няма кой друг.
…
Аслан напусна манастира „Свети Мина“. И след напус-
кането му в светата обител се възцари тягостно настроение.

Всички таксидиоти и хайдути чакаха мълчаливо да отмине
последният от трите дни, които Кара Фейзи им даде. И
всички вече знаеха, че единственото спасение, на което мо-
жеха да се надяват, можеше да дойде само от Аслан. Затова

и цяла нощ не мигнаха и нетърпеливо чакаха да го зърнат
отново.
Тия хора, които бяха обрекли живота си на борба срещу
турците, сега се надяваха турчин да дойде и да ги спаси. И

се молеха за завръщането му.
И Аслан наистина се върна на сутринта на следващия
ден, който се падаше деветият от началото на Вълчите праз-
ници. И наистина се върна, възседнал бялата кобила на
Кара Фейзи.

263