Page 269 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ОКОТО НА ВЪЛКА

Сетне Боян отиде до бялата кобила на Кара Фейзи.

Хвана поводите ѝ и викна Вълкадин:
– Вълкадине, ела насам.
Вълкадин отиде до Боян.
Боян му каза:
– Нали помниш историята за Самсон? Помниш ли

момчето, което водело слепия вече Самсон и което му по-
казало колоните на храма, които по-сетне Самсон срутил?
Вълкадин помнеше историята. Но не искаше да отго-
вори на тия въпроси на Боян. Пък Боян продължи:

– Ела, приближи се. Така... Хвани поводите на Кохей-
лан.
И още му каза:
– Днес ще искам от тебе да бъдеш това, което онова

момче е било за Самсон. Ще ме водиш. И ще ми помагаш.
И като излязоха през портите на светата обител, сър-
цето на Вълкадин се сви. Не му се искаше на него да на-
пуска манастира, в който досега се бе усещал спокоен и под

закрила. А това, което предстоеше да се случи отвъд сте-
ните на „Свети Мина“, бе неясно и носеше на Вълкадин
единствено страх.
Така Вълкадин, Боян, Кохейлан, Стойко Глог, Кръстан
войвода и останалите таксидиоти и хайдути напуснаха све-

тата обител.

267