Page 268 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

– Тия кремъклии да си ги приберете и да не съм ви ви-

дял да ги използвате!
– Ще се изправим срещу хиляди кърджалии, Стойко!
– възрази му Велизар. – Само с тояги и лъкове няма да стане
тая работа!
– Казвам ти: дръж си пищовите в силяха и не ги вади

оттам, ако ти е мил животът.
Велизар замълча.
От параклиса излезе Кръстан – крачеше бавно и мъчно.
Повечето от раните му като че бяха вече зараснали, но тя-

лото му все още не си бе възвърнало силите напълно, по-
неже сега и вълкът му бе ранен. Войводата хвърли поглед
на Аслан, който стоеше настрани и под ореха. Но нищо не
му каза.

Боян обаче отиде до турчина. И като застана пред него,
рече му:
– Ти си добър човек, Аслане – хвана му ръцете и като
ги допря до устните си, целуна ги. – Господ да те поживи.

– Никога няма да забравя какво направихте ти и Вихра
за мен, Бояне – му каза Аслан. – Вихра ми показа как да
спечеля любовта на жената, по която гори сърцето ми, пък
ти по-сетне ми помогна да спася същата тая любов, спася-
вайки едноокия вълк.

Слепецът само му се усмихна. И каза:
– Сбогом, Аслане.
– Сбогом, Бояне.

266