Page 273 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ОКОТО НА ВЪЛКА

– Не! – рече им Кара Фейзи. – Без Кохейлан никъде не

отивам! Стреляйте напосоки!
И кърджалиите наистина насочиха пушките и пищо-
вите си към височините на дола. И макар да не виждаха
врага си, стреляха към мъглата. Но не улучиха никого. Тия,
които запращаха стрелите си по хората на Кара Фейзи, си

оставаха все така невидими и недосегаеми за кърджалиите.
По някое време обаче агата видя как под дебелата сянка
на един от дъбовете припуква пищов – барутът присветна в
мъглата, та издаде позицията на тоя, който стреля с оръжи-

ето.
Така Кара Фейзи разбра, че хайдутите и таксидиотите
използват сенките на дъбовете за укритие.
Сам той вдигна своя пищов и го насочи към дъба – като

че се целеше в сянката му. И стреля. Миг по-сетне от сян-
ката на дървото се роди друга такава – на млад мъж, който
се търкулна към дола, та падна мъртъв на земята и в краката
на Кара Фейзи.

– Стреляйте по сенките на дъбовете! – викна агата на
кърджалиите.

СТОЙКО ГЛОГ
Кърджалиите в дола падаха един по един, пронизани от

стрелите на хайдутите и таксидиотите.
Стойко Глог стреляше с лъка си, застанал досами
ствола на древен дъб. По двете височини, където растяха

271