Page 272 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

Слънцето се вдигна и на места мъглата започна да се

разпокъсва.
Наближаваше пладне, когато Кара Фейзи и хората му
стигнаха дълбок дол, в който мъглата не само че не се раз-
покъсваше, ами като че дори се сгъстяваше още повече. По
двете височини на дола растяха дъбове и слънчевите лъчи

се процеждаха между клоните им.
И от мъглите на тоя дол идеше цвиленето на Кохейлан.
Кара Фейзи не му мисли много. Пришпори черния си
жребец и навлезе в обгърнатия в мъгла дол. Хората му го

последваха. Яздеха бавно и предпазливо. Всички бяха изва-
дили пищовите и пушките си, готови всеки момент да бъдат
атакувани. И атаката наистина не закъсня.
Първата стрела се заби в един от кърджалиите, които

яздеха близо до агата. Мъжът падна от коня си.
Никой не видя откъде бе дошла стрелата. Последва и
втора такава – и втори мъж се стовари мъртъв на земята.
Сетне трета стрела…

Дъжд от стрели започна да се сипе върху кърджалиите,
а тия, дето ги запращаха, се не виждаха. Паника обзе хората
на Кара Фейзи. Объркани и разтреперени, диреха с поглед
стрелците. В мъглата обаче личаха единствено призрачните
силуети на дебелите дъбове, които растяха по височините,

а слънцето хвърляше дебелите им сенки в дола.
– Ага, да се махаме оттук! – викаха кърджалиите.

270