Page 270 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

И в манастира, който носеше името на покровителя на

вълците, остана един едноок вълк. И турчин, който да го
пази.
…
По-късно същото утро стигнаха двата каменни моста, в
единия от които бе вградена сянката на Вихра. Стойко Глог

и Кръстан минаха направо през пресъхналото корито и по-
ведоха хората към отсрещния бряг.
Боян обаче, стиснал все така дряновия си рабош и по-
водите на Кохейлан, отиде заедно с кобилата и Вълкадин до

тоя каменен мост, който сам слепецът се бе опитал да пост-
рои, та да вгради собствената си сянка в него.
Като стигнаха градения от Боян мост, Вълкадин забе-
ляза хилядите отрязани червени конци, които се подаваха

между камъните му.
По него време слънцето вече се бе вдигнало по-високо.
И точно на това място – където бяха каменните мостове,
мъглата се бе разпокъсала.

Боян пусна за малко поводите на Кохейлан, та с десни-
цата си бръкна в джоба си. И оттам извади дълъг намотан
червен конец. Сложи го в ръката на Вълкадин. Сетне му по-
даде и нож. И му каза:
– Сам не можах да премеря сянката си и да я вградя в

моста.
И още:

268