Page 266 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

През целия ден не се случи нищо друго. И нямаше по-

жари в дъбравата. Аслан се бе оказал прав – Кара Фейзи на-
истина нямаше да запали гората, в която бе неговата ко-
била.
– Дойде време да напуснем манастира – обади се Боян.
Стойко Глог кимна одобрително. И каза:

– Ще ги примамим в Дълбоки дол.
– Какво ще правим с вълка? Не можем да го вземем
със себе си – пита ги Вълкадин.
Тогава думата взе Аслан. И каза:

– Аз ще остана. Аз ще остана в манастира и ще се
грижа за Едноокия.

АЛИ БЕГ

Али бег стана рано тая сутрин, готов най-сетне да стори
това, което бе започнал и което сега вече щеше да направи
с одобрението на баща му – да запали гората.
От запад, където бе по-голямата част от лагера на кър-

джалиите, обаче дойде конник. Беше Ерджан Али Нироглу.
Още в мига, в който Али бег го видя как бързо язди, му
стана ясно каква е работата. Оня бързаше да му съобщи
нещо.
Ерджан слезе от коня си и задъхан каза на Али бег:

– Откраднали са Кохейлан и са я отвели в гората. Баща
ти отново забрани да я палиш. И каза да се приготвяте –
утре сутрин ще влезем всички в стария лес.

264