Page 261 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ОКОТО НА ВЪЛКА

ВЪЛКАДИН

По-късно през деня, който се падаше последният от
трите, които Кара Фейзи бе дал на Кръстан, Вълкадин за-
вари Аслан да стои под ореха и пред гроба на Вихра.
Тръгна към него.
Но преди Вълкадин до Аслан стигна Стойко Глог.

Стойко Глог каза на Аслан:
– Не знам защо го направи, но ти благодарим. Спаси
живота на нашия войвода. Понеже неговият живот е обвър-
зан с тоя на едноокия вълк.

– Не го направих заради Кръстан – му рече Аслан. –
Навремето тая жена, пред чийто гроб сега с тебе стоим, ми
каза за една магия, благодарение на която Яна – жената, ко-
ято обичам, сега ми отвръща със същите чувства като мо-

ите.
– Магия за любов?
– Да… За тая магия трябваше да извадя окото на тоя
вълк… Още тогава се заклех, че докато съм жив, ще пазя

както него, така и гората, в която той живее.
Още рече Аслан на Стойко Глог:
– Спасих вълка, за да спася любовта си.
И слушайки тия думи на Аслан, Вълкадин си мислеше
както за посланието на апостол Павел, което и сега бе в

скрипториума на манастира, така и за това, което Боян му
каза по-рано тая сутрин. И наистина си мислеше, че нищо в
тоя живот не бе случайно. Ето, ако тоя мъж, наричащ себе

259