Page 259 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ОКОТО НА ВЪЛКА

– Мина много време, Аслане… – каза му Боян. – Но

гласът ти си е все същият.
Сетне Боян каза още:
– Вихра я няма вече. Но аз ще ти помогна.
И се обърна към хайдутите и Стойко Глог:
– Внесете вълка в параклиса.

АСЛАН
Аслан последва хайдутите, които го поведоха в парак-
лиса, та внесе вътре тялото на ранения вълк. Там – на една

маса и заобиколен от икони на Свети Мина и запалени во-
съчни свещи, видя да лежи Кръстан – гърчеше се от болка
и от раните по тялото му бликаше топла кръв.
– Какво прави тоя кърджалия тука? – пита войводата,

стиснал зъби и изпълнен с ярост.
– Спасява ти живота – му отговори преспокойно Боян.
Хайдутите донесоха втора маса. Поставиха я до тая, на
която лежеше Кръстан, и на нея Аслан положи тялото на

Едноокия.
Боян и той влезе в параклиса. Освен дряновата си тояга
слепецът стискаше в ръцете си сушени билки, чиито аро-
мати изпълниха храма.
И още видя Аслан в ръцете на Боян малък сребърен во-

тив.
По него време – Аслан знаеше, християните наричаха
вотив малка сребърна фигура, изобразяваща човек, за чието

257