Page 256 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

Няколко дни по-сетне Аслан се ожени за Яна и се закле,

че докато е жив, ще пази както едноокия вълк, така и ста-
рата дъбрава, в която живееше той.
Понеже, както му бе рекла Вихра, докато бе жив звярът,
щеше да е жива и любовта на Яна към Аслан. И Аслан вяр-
ваше дълбоко в това.

…
И ето сега – много години по-късно, Аслан видя за
първи път от много време насам едноокия вълк. Хищникът
излезе от пожара, който Али бег бе запалил в старата дъб-

рава, та застана на върха на една скала, която се извисяваше
над кърджалиите и досами края на гората.
И когато Али бег вдигна кремъчния си пищов, Аслан
нямаше как да го остави да убие вълка.

Затова сам избута кърджалията. Въпреки това оня успя
да стреля.
Вълкът бе тежко ранен в гърдите и Аслан го видя как
се обръща и изгубва обратно сред обвитите в пламъци дъ-

бове.
– Какво се осмеляваш да правиш? – пита го Али бег,
обзет от ярост.
Синът на Кара Фейзи извади остър нож – готов бе да
убие Аслан на място заради дързостта му. И навярно щеше

да го стори, ако не бе баща му.
Понеже Кара Фейзи му рече:
– Остави го.

254