Page 258 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

Аслан не му мисли много. Клекна до вълка и внима-

телно го обгърна с ръце. Костваше му много усилия да пов-
дигне тежкото му тяло. Но все пак го стори. И като го по-
несе, измъкна го от пожара. Но не напусна гората.
С едноокия вълк на ръце Аслан пое към вътрешността
на старата дъбрава, където бе манастирът „Свети Мина“.

ВЪЛКАДИН
През портите на манастира „Свети Мина“ влезе турчи-
нът, който бе пуснат в светата обител по заповед на Боян.

Вълкадин веднага го позна по обезобразеното лице. Съ-
щият кърджалия, когото Кръстан се бе опитал да убие край
реката и чийто живот сам Вълкадин бе спасил. Турчинът,
който се грижеше за кучетата и бялата кобила на Кара

Фейзи.
Сега той влизаше в светата обител, носейки едноокия
вълк на Кръстан на ръцете си. Бързаше и бе задъхан. Цялото
му тяло трепереше – дали от страх, или от умора. А от като

че безжизненото тяло на вълка не спираше да тече кръв, ко-
ято оставяше дълга червена диря по каменния под на двора
на манастира.
Турчинът се спря пред Боян. Като се опита да си поеме
въздух, каза му:

– Бояне, ида при тебе с молба да ми помогнеш да спася
тоя вълк… Къде е Вихра?

256