Page 253 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ОКОТО НА ВЪЛКА

А хищникът се изскубна и от останалите примки.

Обърна се и избяга, скривайки се в гората.
Същата нощ Аслан се върна в Ерул. И отиде направо
към къщата на Яна, която се намираше в края на селото.
Кръвта не спираше да капе от раните по лицето му. И
той целият миришеше на вълк. Навярно заради това куче-

тата в двора на Яна го усетиха отдалеч и започнаха да лаят.
Това обаче не уплаши Аслан. Само се надяваше, че лаят им
няма да събуди Яна.
Той прескочи каменния дувар, та се намери на двора.

Кучетата изпървом му налетяха, ала той започна да ми
говори и да ги успокоява, та те бързо се кротнаха. Успя да
ги усмири.
Сетне отиде към къщата.

Плахо открехна вратата на входника и влезе вътре.
Стъпваше леко, но дървените дъски по пода все пак прос-
кърцваха и издаваха присъствието му. На него му оставаше
само да се надява, че Яна не го е чула и не се е събудила.

Стигна одаята ѝ. И влезе вътре.
Яна спеше, легнала на една страна и с лице към прозо-
реца. Не помръдваше. Завита бе с дебело одеяло, изпод ко-
ето се подаваше голото ѝ и бяло като мляко рамо.
Все така плахо и неуверено, Аслан се приближи до нея.

И както стискаше в десницата си окото на вълка, опря
го до голото ѝ рамо и с треперещ от страх и вълнение глас

251