Page 248 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

не може да попречи на кърджалията – животното бе съвсем

наблизо и при това не помръдваше от мястото си.
Но в мига, в който Али бег стреля, някой го избута, та
ръката му се отмести.
Куршумът, полетял от кремъчния му пищов, обаче все
пак улучи едноокия вълк. Заби се в гърдите му и отвори

дълбока рана, от която бликна кръв. Звярът изскимтя от
болка. Приклекна – изглеждаше сякаш щеше да падне на
земята всеки момент. Ала вместо това той събра сили,
обърна се и хукна обратно към обгърнатите в пламъци дъ-

бови дървета.
Али бег се обърна да види кой бе тоя, който бе посмял
да му попречи да убие едноокия вълк.
И веднага го позна.

Понеже със своето обезобразено лице Аслан – човекът,
който се грижеше за кобилата на баща му, се отличаваше
ясно сред останалите кърджалии.

АСЛАН
Къщата на Аслан се намираше в едно планинско закъ-
тано селце в Изнебол кабасъ, което по него време турците
наричаха Мирул или Ирул, пък местните му викаха просто
Ерул.

Именно в Ерул Аслан срещна Яна.

246