Page 252 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

И решен да изпълни това, което Вихра му бе казала, ос-

тана в дъбовия лес.
Прекара няколко дни и нощи в изграждането на вълчи
капан. При все това капанът трябваше да улови животното
живо.
Сърцето на Аслан го свиваше при мисълта за това, ко-

ето той трябваше да извърши по-сетне.
Една нощ капанът му наистина успя да улови жив вълк.
Хищникът се мяташе и отчаяно се опитваше да се из-
мъкне, ала Аслан омота крайниците му със здрави въжета.

И като метна примка и на устата му, затегна я здраво. Сетне
го възседна. Стисна здраво главата му. И с хладното острие
на ножа си му извади дясното око.
Аслан никога нямаше да забрави стенанията на живот-

ното и навярно нивга нямаше да си прости за болката, която
му причини тая нощ.
И като извади дясното око на хищника, застана срещу
него. Вдигна ръката си и му го показа – сам той да види

изваденото си око. И в тоя миг звярът се изскубна от прим-
ката, която стягаше устата му, та захапа с все сила дясната
страна на лицето на Аслан. Челюстите му забиха дълбоко
острите зъби и разкъсаха кожата и месата на Аслановото
лице, та то цялото бликна в кърви.

Аслан изпита неописуема болка, но не и гняв към вълка
– знаеше, че си бе заслужил стореното.

250