Page 254 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

прошепна думите, които Вихра му бе казала, че трябва да

изрече:
– Както беше мило окото на вълка, така да е мила Яна
на мене.
Казал тия думи, Аслан се обърна и си излезе.
Прибра се в своята къща и се погрижи за раните на ли-

цето си. Знаеше, че щяха да му оставят завинаги дълбоки
белези и щеше да е цяло чудо, ако някоя девойка изобщо го
хареса някога.
Още на следващия ден обаче срещна Яна в селото. И

тъкмо да я подмине, когато тя го спря. И като го спря, по-
даде му китка нишан със здравец, босилек и цветя, вързани
с червен конец.
Даването на такива китки нишани по него време бе знак

за обич и показваше готовността на една жена да пристане
на тоя, на когото е дарила китката си.
Яна погледна Аслан в очите.
Той очакваше, че тя ще му заговори. Но вместо това му

запя:
Яна турчин лъгала
Яна турчин лъгала
Гуй, гуй, гугу, де
Гукай, думай, гълъбе

На шега го лъгала
На шега го лъгала

252