Page 257 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ОКОТО НА ВЪЛКА

Аслан не се и опита да обясни причината, поради която

животът на тоя вълк му бе толкова скъп. Знаеше, че няма да
бъде разбран. И също така с право предположи, че Кара
Фейзи пощади живота му само защото Аслан се грижеше от
дълго време насам за любимата му кобила.
Изпълнил заповедта на баща си, Али бег прибра ножа

си обратно и остави Аслан намира.
А Аслан хукна след едноокия вълк.
Също като него навлезе в горящата гора, та остави кър-
джалиите далеч зад себе си. Пожарът бушуваше навсякъде

около него. Но не огньовете го плашеха. Понеже по-
страшна от пламъците за Аслан бе тая мисъл, че в тях въл-
кът ще срещне смъртта си и заедно с него ще изгори и лю-
бовта на Яна.

Аслан не можеше да го допусне.
Затова бягаше, колкото сила имаше. Нищо не можеше
да го спре – прескачаше горящи паднали дънери и се хвър-
ляше смело в непрогледни и задушливи облаци дим.

И по едно време го видя отново.
Едноокия лежеше, обграден от горящи храсти и също
такива дъбове. Тялото му бе неподвижно и проснато в тъм-
ночервена локва кръв, която продължаваше да се стича от
раната му. Загубил бе съзнание – дали заради раната, или

заради гъстите облаци дим, които му пречеха да диша.

255