Page 260 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

спасение хората се молят на светците. И тия вотиви се сла-

гаха пред икони на светеца, на когото хората се молят, та да
може същият този светец, като дойде, да вземе вотива и по
него да разпознае човека, на когото трябва да помогне.
И ето, Боян също носеше вотив. Но тоя вотив в ръцете
на стареца не изобразяваше не човек, а едноок вълк.

И Аслан, като гледаше вълчия вотив в ръцете на Боян,
с право си помисли, че слепецът дълго бе очаквал настъп-
ването на тоя ден, в който ще трябва сам да спаси живота
на едноокия вълк. Понеже защо иначе бе направил още

преди време тоя сребърен вотив на вълка?
Боян извади куршума от тялото на хищника. Почисти
раната и като я намаза с целебни билки, превърза я. Ала
през плата продължаваше да се стича кръв. Сетне слепецът

отиде до една от иконите на Свети Мина и сложи малкия
сребърен вотив пред нея. И започна да се моли.
И Аслан, като не сваляше погледа си от Едноокия, видя
как раната на последния като че изведнъж спря да кърви. И

в същия този миг и от раните на Кръстан, който лежеше на
съседната маса, престанаха да шуртят кърви.
В един и същи момент раните на Кръстан и едноокия
вълк престанаха да кървят, та телата им се успокоиха.

258