Page 264 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

Малко преди изгрев обаче се събуди изведнъж, обзет от

необяснимо безпокойство. И като че се събуди от кошмар.
Сърцето му се бе разтуптяло и цялото му тяло бе обляно в
пот.
Отвън се чу цвиленето на Кохейлан.
Кара Фейзи скочи на крака и след миг излезе от шат-

рата си, та отиде към тая, в която спеше кобилата му. Мина
покрай кучетата и останалите коне.
После влезе в шатрата на Кохейлан. Но нея я нямаше.
Тялото му се разтрепери от страх и от ярост едновре-

менно. Обзе го паника. Кръв нахлу в главата му, та чак му
притъмня и залитна.
Излезе от шатрата и тръгна към гората. Там – в нача-
лото ѝ, видя Аслан, който бе възседнал бялата кобила.

За миг Кара Фейзи замря на място. Струваше му се, че
още сънува и не можеше да повярва на очите си. Челюстта
му се вкочени. Успя само да извика:
– Аслане! Какво правиш?

Аслан се обърна. Хвърли един поглед на Кара Фейзи.
Но не се спря. Пришпори Кохейлан и заедно с нея навлезе
в гората, та двамата се изгубиха сред сенките на старите дъ-
бове.

ВЪЛКАДИН
Аслан каза на Стойко Глог:

262