Page 262 - "Вълчи разкази" – Васил Попов
P. 262
Васил Попов
си Аслан, не бе извършил магията, казана му от Вихра
преди години, за да спечели любовта на Яна, нямаше да
спаси едноокия вълк, та да донесе раненото му тяло в све-
тата обител. И сега Кръстан щеше да е вече мъртъв. И ако
сам Вълкадин не бе попречил на Кръстан да убие тоя тур-
чин край реката преди няколко дни, сега войводата нямаше
да е между живите.
– Днес е последният от трите дни, които Кара Фейзи
ви даде – каза Аслан на Стойко Глог.
– Зная – рече Стойко.
– Утре ще запали гората.
– Трябва да се измъкнем от дъбравата.
– Няма да можете. Завардил я е отвсякъде. Не дава
пиле да прелети – прекъсна го Аслан. – Безсмислено е да
опитвате.
– Няма какво друго да сторим – въздъхна Стойко Глог.
– Трябва да се бием.
– Трябва да ги примамите в гората и тук да ги срещ-
нете в битка.
– Кара Фейзи никога не би сглупил и сторил такова
нещо. Това няма как да стане.
– Има – каза Аслан. – Аз ще ви помогна.
КАРА ФЕЙЗИ
Слънцето залезе и сложи край на последния от трите
дни, които Кара Фейзи даде на Кръстан войвода и хората
260