Page 263 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ОКОТО НА ВЪЛКА

му да се предадат. И когато и последният слънчев лъч се

скри, агата се обърна към сина си, та му рече:
– Утре сутрин може да продължиш с това, което бе за-
почнал.
По лицето на Али бег се прокрадна усмивка – доволен
бе от чутото.

Кара Фейзи продължи:
– Ще подпалиш гората в източната ѝ част – там където
бе започнал. Останалите ще чакаме в западната част. Там
ще ги пресрещнем.

Кара Фейзи се върна в лагера, в който бяха повечето му
мъже и който се намираше досами западния край на дъбо-
вия лес. Влезе в шатрата си и легна да спи. Трябваше да съ-
бере сили за утрешния ден – престоеше му да стори нещо,

което не му се искаше да прави.
Затвори очи и се унесе в мисли за Аслан. Сам не разбра
причината, поради която конярът му попречи на Али бег да
убие едноокия вълк. Аслан обаче се грижеше добре за Ко-

хейлан от много време насам и затова бе ценен за агата –
той не можеше да си позволи да го загуби. Само заради това
не даде на Али бег да го погуби.
Кара Фейзи не разбра къде се изгуби Аслан. Но се на-
дяваше да се върне.

Сънят дойде неусетно. Дълго време Кара Фейзи спа
непробудно.

261