Page 250 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

Беше топъл летен ден, когато Аслан навлезе за първи

път в стария дъбов лес, в който се намираше манастирът.
Сетне продължи към светата обител. Стигна портите му.
Там го посрещна слепец, който се представи на Аслан и чи-
ето име бе Боян.
Аслан рече на слепеца:

– Ида при Вихра.
И Боян, подпрян на дряновата си тояжка, поведе Аслан
към една от одаите на светата обител.
Там го чакаше Вихра. Красива беше тая жена, ала изг-

леждаше сякаш силите ѝ я напускат, та на Аслан не му се
вярваше, че ще може да му помогне.
– Аз съм тази, която търсиш – му рече тя. – Аз съм
Вихра.

– Аз съм Аслан.
– Чул си, че помагам на хората – каза Вихра. – Затова
идеш при мен.
– Да – не отрече Аслан.

– Помагала съм на всеки, потърсил помощта ми. Ни-
кого не съм връщала. Идвали са при мен болни хора. Хора,
които носят болни невръстни деца. Ранени хора… Ти не си
нито болен, нито ранен.
– Не съм.

– Не си, но по очите ти виждам, че сърцето ти гори.
Аслан не отрече.
Вихра продължи. И го пита:

248