Page 245 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ОКОТО НА ВЪЛКА

По някое време Ерджан Али Нироглу видя – видяха и

Али бег и Кара Фейзи, как измежду обвитите в пламъци
дървета на гората се появява вълк. Едноок вълк с настръх-
нала козина и оголени бели зъби.
Като излезе от горящата гора, хищникът се спря на една
скала, извисяваща се над кърджалиите.

Ерджан Али Нироглу веднага го позна – това бе същият
този вълк, който край реката бе попречил на Али бег да
убие Кръстан войвода.

ЕДНООКИЯ
Нощем чужда душа направляваше тялото на Едноокия
и не му позволяваше да ловува на спокойствие, та да засити
глада си. Затова му се налагаше да търси храна през деня.

И тая сутрин той тръгна към източната част на дъбовата
гора – там неведнъж бе успявал да улови някоя и друга заб-
лудена сърна, откъснала се от стадото си. Сега обаче вятъ-
рът духаше от запад – зад гърба му, и в същата посока, в

която се бе отправил и Едноокия. Поради тая причина иначе
острото му обоняние не можеше да долови това, което бе
пред него и с което престоеше да се сблъска. Затова Едноо-
кия бе извънредно предпазлив и крачеше бавно. Ако ис-
каше наистина да улови нещо, не биваше да издава присъс-

твието си. Освен това трябваше да бъде нащрек и за чове-
ците – в последно време дъбравата гъмжеше от такива.
Първата горяща борина падна зад гърба му.

243