Page 243 - "Вълчи разкази" – Васил Попов
P. 243

ОКОТО НА ВЪЛКА

              Ахмед ага, брат на Ак Каба, Мехмет ага от Султанери, Ха-

              санджък, Хюсеинджик, Чолак Ибрахим, Исмаил ага, Делял
              Мустафа… Много велики мъже следваха още тогава Кара
              Фейзи и то не бе случайно. И тогава му имахме доверие.
              Имаме му и сега!
                  И още много от по-възрастните  кърджалии заставаха

              зад Кара Фейзи и то значеше, че и хората, които ония водеха
              след себе си, щяха да продължат да подкрепят главатаря.
              Пък зад Али бег останаха само шепа млади мъже.
                  Яростта ясно личеше по лицето на Али бег. Ала той ня-

              маше какво повече да стори. Затова се обърна и си тръгна.
              Хората му също го последваха.
                  …
                  Когато на следващата сутрин слънцето изгря, то даде

              началото на последния от трите дни, които Кара Фейзи бе
              дал на Кръстан и хайдутите му.
                  Ерджан Али Нироглу се събуди от викове – идеха от
              един от доверениците на Кара Фейзи:

                  –  Ага! – викаше оня отвън. – Синът ти запали гората
              на изток!
                  Няколко мига по-сетне Кара Фейзи вече яздеше бялата
              си кобила към оная част на дъбравата, която по думите на
              довереника му бе запалена от Али бег. То се знае, Ерджан

              Али Нироглу също възседна коня си и – също като няколко
              десетки кърджалии, последва агата.




                                                                        241
   238   239   240   241   242   243   244   245   246   247   248