Page 238 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

– Няма време! – намеси се най-сетне и Деслав. – Го-

рата е в пламъци… Трябва да се махаме!
– Няма да гори още дълго. А и гори само в една част...
Кара Фейзи ни даде три дни. Третият още не е изтекъл... Не
бива да напускате манастира!
И като вдигнаха Кръстан на ръце, внесоха го в парак-

лиса.
Няколко мига по-късно се чу вик на един от по-младите
хайдути, които вардеха пред портата на манастира:
– Иде турчин!

– Сам ли е? – пита Боян.
– Да – отвърна оня.
– Пуснете го да влезе.
Боян коленичи до Вълкадин. Извади малък остър нож

и му го подаде. Сетне протегна ръцете си, в които държеше
дряновата си тояжка. И му каза:
– Помогни на слепия старец да обели още малко от ко-
рата на рабоша си. Понеже днес ще бъде свършена още една

от задачите му.
И добави:
– Махни кората там, където е вълчият знак.
Вълкадин изпълни молбата на слепия пандур, макар и
да нямаше представа каква ще бъде задачата, която Боян

трябваше да свърши. Но старецът, види се, бе чакал настъп-
ването на тоя ден дълго време.

236