Page 234 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

ако всички членове бяха само един, де щеше да е тялото? А

сега – много членове, пък едно тяло. И не може окото да
каже на ръката: не ми трябваш, нито пък главата на нозете:
не ми трябвате. Наопаки, ония телесни членове, които ни се
струват по-слаби, са много по-нужни; и на ония членове на
тялото, които мислим, че не са толкова на чест, отдаваме

повече чест; и неблагообразните наши членове имат по-го-
лямо благообразие, а благообразните нямат нужда от това.
Но Бог разпределил тялото, като на несъвършената му част
отдал по-голяма чест, за да няма разногласие в тялото, а

членовете еднакво да се грижат един за други. И кога страда
един член, страдат с него всички членове; кога се слави
един член, радват се с него всички членове. Вие сте тяло
Христово, а поотделно – членове. И от вас Бог постави в

църквата първо апостоли, второ пророци, трето учители;
после такива, които имат сили чудотворни и дарби за леку-
ване; след това застъпници, управници и такива, които да
говорят разни езици. Нима всички са апостоли? Всички ли

са пророци? Нима всички са учители? Всички ли са чудот-
ворци? Всички ли имат дарби да лекуват? Всички ли гово-
рят езици? Всички ли са тълкуватели? Показвайте ревност
за по-добри дарби, и аз ще ви покажа път още по-превъзхо-
ден.“

Сетне Боян замълча за миг. И Вълкадин видя послед-
ните думи, написани в свитъка в ръцете му, които бяха съ-
щите, с които Боян завърши.

232