Page 232 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

вътре в него. А там – вътре в скрипториума, имаше огромни

каменни рафтове, пълни със стари свитъци и писания, пок-
рити с дебел пласт прах. На места между свитъците бяха
оставени снопове сушени билки, които навярно трябваше
да държат насекомите настрана и да пазят ръкописите. Ма-
сите и столовете също бяха от камък и ковано желязо. Свет-

лина влизаше през едно само малко прозорче, през което
навярно дори малко дете не би могло да се провре. Стък-
лото на прозореца обаче така пречупваше слънчевите лъчи,
че светлината се разсейваше и огряваше цялото помещение,

та вътре изобщо не бе тъмно.
Боян отиде до единия от редовете на каменните раф-
тове и започна да опипва един по един свитъците. Накрая
откри този, който явно диреше. Седна на един от столовете

(същото направи и Вълкадин) и разтвори ръкописа. При
това из въздуха се разнесе облак прах.
– Ето – каза Боян на момчето и му подаде свитъка. –
Чети.

Вълкадин пое ръкописа в ръцете си. По първите ня-
колко реда мастилото се беше размазало, та писанията бяха
станали нечетливи.
– И-ма… раз-ли… различни… дар-би… – Вълкадин
сричаше и не можеше да чете гладко.

Затова старецът го прекъсна и започна да говори това,
що стоеше написано на свитъците в ръцете на Вълкадин.
Боян знаеше тия думи наизуст. И като започна да ги изрича,

230