Page 228 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

Боян продължи да говори:

– Дълго време се питах защо Господ ми отне зрението
точно тоя ден… Три дни мъжете градяха каменния мост.
Три дни вграждаха сянката на Вихра в него. Всъщност аз
дори не знаех що са ѝ сторили и какво градяха – това го
разбрах по-сетне от нея… Три дни аз и Вихра стояхме вър-

зани… Накрая – когато мостът вече бе готов, мъжете я ос-
вободиха и изчезнаха. И тя дойде при мене. Но вече не пла-
чеше. Бе спокойна. Нещо в нея се бе променило. Силата ѝ
чезнеше… Каза ми, че са вградили сянката ѝ в каменен

мост. Питах я: „Кои бяха тия, които сториха това?“ А тя
само рече: „Вече няма значение…“ Умолявах я да ми каже
имената им. Да опише лицата им. Но тя все отказваше…
Върнахме се в манастира. И започнаха да се нижат дните. И

с изминаването на всеки ден Вихра линееше все повече.
Едва намираше сили да стане и аз усещах как животът я на-
пуска. Болеше ме от мисълта, че скоро ще я загубя. Но за-
едно с болката в сърцето ми нарастваше и яростта и жаж-

дата за мъст. Ония, които ѝ вградиха сянката в каменния
мост, трябваше да бъдат наказани за стореното. Тогава така
мислех. Пък тя ми каза само: „Няма да ти кажа имената
им. Остава ми малко време на тоя свят. Можеш или да
бъдеш заедно с мен и да се радваш на оставащото ни

време, или да прекараш това време, умолявайки ме да ти
кажа нещо, което така или иначе не ще узнаеш от мен.“
Не разбирах причината, поради която не искаше да ми каже

226