Page 225 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ОКОТО НА ВЪЛКА

След тия ѝ думи мъжете, които държаха Вихра, я изка-

раха насред пресъхналото корито, понеже там нямаше дър-
вета, които да хвърлят сенките си. Деслав и Вергил заста-
наха от двете ѝ страни и опънаха ръцете ѝ – като че искаха
да я разпънат на кръст. И жаркото слънце хвърли сянката
на Вихра на камъните на речното корито. И сянката ѝ при-

личаше на птица, разперила крилете си и готова да полети.
Старицата, която говореше със Стойко Глог, се приб-
лижи до Вихра. Сетне извади дълъг сноп с намотан червен
конец и ножица. Разплете конеца и сложи края му в краката

на Вихра. Опъна го по камъните, по които се стелеше сян-
ката на младата жена, и като стигна върха ѝ, преряза конеца.
Така бабата премери сянката на Вихра. Сетне каза на
Стойко Глог:

– Тоя конец да го вградите в моста! – и сложи конеца
в ръцете на Стойко Глог.
А Стойко, държейки червения конец и сянката на
Вихра в ръцете си, каза само на останалите мъже и най-вече

на тия, що държаха Вихра:
– Вържете я за някое дърво. И ѝ запушете устата…
Ония изпълниха нареждането му. Опряха Вихра до
един от по-младите дъбове. Омотаха я с въже и запушиха
устата ѝ с кърпа. Като сториха това, Стойко Глог им каза

още:
– Залавяйте се за работа.

223