Page 220 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

Отново потъна в ореховите листа, а като излезе от тях, се

намери на двора на манастира. Тоя път част от стените на
светата обител бяха вече разрушени – то значеше, че виде-
нието, което се явяваше на Вълкадин, му показваше съби-
тия, случили се след първите набези на кърджалиите. Но
манастирът бе почти пуст. И Вълкадин с право предположи,

че това бе по времето, когато Стойко Глог и останалите пан-
дури и таксидиоти вече са били напуснали „Свети Мина“.
И във видението си Вълкадин за първи път видя Вихра.
Тя бе облечена в бели дрехи и златист пояс опасваше

тънкия ѝ кръст. Имаше сламеноруси дълги коси и кожа,
бяла като мляко, пък очите ѝ бяха сини и блещукаха. Когато
се появи тя, слънцето изгря и стана ден. И Вихра мина пок-
рай Вълкадин, без дори да го забележи. Той я виждаше, но

тя него не.
Жената продължи по пътя си. Мина през двора. И там
се появи Боян.
Във видението си Вълкадин видя за пръв път главния

пандур на „Свети Мина“ не като сляп старец. Тука косите
на Боян дори не бяха побелели. Черни бяха и само на места
сивееха. Имаше много сила у тоя мъж. И във Вълкадино-
вото видение Боян беше зрящ. Още не бе изгубил способ-
ността си да вижда.

Боян отиде при Вихра, та я прегърна. Целуна я и после
я погледна в очите – гледаше я така, сякаш я виждаше за
първи път.

218