Page 215 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ОКОТО НА ВЪЛКА

борим с врага по този начин – чакайки той да ни нападне. А

той ни нападаше, когато бе най-силен и когато знаеше, че
ще ни надвие… Трябваше да сторим нещо… И аз бях тоя,
който накара таксидиотите да напуснат манастира, да хва-
нат гората и да станат хайдути. Кръстан и той дойде с мен
– тогава беше млад още и не той, а аз водех четата….

Всички дойдоха с мен. В манастира остана само един мъж
– Боян. Той единствен бе против това, което бяхме тръгнали
да вършим. Казваше, че уменията на таксидиотите се пре-
дават на хората, за да могат те да защитават Божия храм, а

не да отнемат човешки животи и да вършат грях. А аз каз-
вах, че криейки се зад стените на манастира, не ще можем
да го опазим… Така напуснахме „Свети Мина“. И от пан-
дури и таксидиоти станахме на хайдути… Ала единстве-

ните оръжия, с които разполагахме, бяха тоягите и лъко-
вете. Само с тях не можехме да се изправим срещу турците.
Нужни ни бяха кремъклии и пушки, барут и каракулаци…
А за да се сдобием с такива, ни трябваха пари… Тогава – за

пръв път от много години, се възползвах отново от славата
си на Глог. Селяните отново събираха и даваха грошове, за
да убия този, когото смятаха за вампир или виновен за не-
щастията, сполетели селата им. И аз правех това, което те
искаха и за което заплащаха. А със събраните пари купувах

пушки и пищови за четата…
Тук Стойко Глог прекъсна своя разказ. Вълкадин
имаше усещането, че старецът има още какво да казва.

213