Page 214 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

– Никакви вампири не мога да разпознавам, нито пък

да убивам. Пуснах тая мълва за себе си преди много години,
когато бях още млад и кръвта ми бе буйна. Имаше по него
време едно момче в селото – Йордан му викаха. Юнак беше.
Веднъж се скарахме с него в кръчмата. Глупава история, не
е за разказване. Кипна ми тогава кръвта и Дяволът се всели

в душата ми, та ден и нощ мислех само как да го затрия.
Исках да го свърша, ала трябваше да оправдая пред хората
това свое злодеяние. Затова първо пуснах мълва по селата,
че съм джадия – сиреч Глог, и мога да виждам и убивам

вампири. На хората малко им трябва, за да хванат вяра на
тези работи. По-сетне пуснах и мълвата, че Йордан е вам-
пир и трябва да бъде убит. Така хората сами поискаха да го
затрия, та да се отърват от него. Даже и ми платиха, за да го

сторя… Мълвата, че съм Глог се разнесе сама из всичките
села… Като пораснах и започна да ми идва акъл в главата,
осъзнах каква глупост съм сторил. И то за едното нищо!
Трябваше да изкупя греха, дето сторих, по някакъв начин.

Затова дойдох тук, в манастира „Свети Мина“, решен да
стана негов пандур и да го браня. Тук срещнах за първи път
и Боян – той още тогава беше главен пандур на светата оби-
тел. Именно той ме научи на тайните умения на таксидио-
тите, които по-сетне двамата с него предадохме на по-мла-

дите пандури... През годините обаче набезите на турците
зачестяваха. Неведнъж нападаха светата обител и ние –
пандурите, не съумявахме да я защитим. Не можехме да се

212