Page 213 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ОКОТО НА ВЪЛКА

се плъзнаха по стените и бързо отидоха в съседната одая,

отнасяйки със себе си звънкия си смях. По пода видя да се
търкалят орехи – и те, като че придвижвани от невидима
сила, се отправиха след сенките и отидоха към съседните
одаи.
И тогава Вълкадин, който си мислеше, че е останал сам

в одаята, чу думи, изговорени от познат му глас, който каза:
– Не се страхувай…
И от сенките пред него се появи Деспа. Беше облечена
в бели дрехи и духът ѝ се рееше във въздуха, а зелените ѝ

очи грееха и блестяха в тъмното.
Като я видя, Вълкадин се стресна и се събуди на мига.
Върна се в одаята и там продължи съня си.
…

На седмия ден от началото на Вълчите празници, който
се падаше вторият от трите дни, които Кара Фейзи даде на
Кръстан и хората му, Вълкадин завари Стойко Глог седнал
сам до аязмото на двора. Лицето на стареца бе придобило

угрижен вид. А погледът му не се откъсваше от одаята, в
която бе Боян.
– Какво има, дядо? – пита Вълкадин Стойко Глог.
– Знаеш ли, Вълкадине, аз не съм този добър човек, за
когото ме смяташ… Знаеш ли защо ме наричат Глог?

– Защото можеш да различаваш и убиваш вампири. На
такива хора викат джадии, святочери или глогове – рече
Вълкадин.

211